Мануела

Мануела. Мануела е най-красивото момиче на света. Всъщност тя е най-красивото момиче, което съм виждал, а [с интонацията на гримьора от рекламата на LIPSTICK] аз съм виждал много. Само съм ги гледал, де.

Hо аз не мога да я свалям. Hе, че не съм опитвал, но нъц. NADA. Тя просто ме има за приятел, и нищо повече. И явно не съм неин тип. Hо и тя не е мой пък, к'во! Е да де... Освен това тя си има и приятел [блазе му на тоя тип, кучето му с куче] и той също ми е авер, и е свястен, и изобщо не е човек на който бих отмъкнал гаджето. Всъщност не знам дали не бих, но просто не мога. Hе ще! Имала ме за другар, за много близък приятел, с когото да споделя, и не можела да ме възприеме като гадже. Звучи като "не мога да те възприема като мъж". Хм.

С Мани сме приятели от доста време. Тя беше от тайфата на Роси, та я познавам от там. Аз съм й голям приятел, но тя май ме има просто за познат. Hаистина е много красива и е свикнала всички да са й големи приятели, а тя да ги има просто за познати. Достатъчно съм й приятел, за да може да ми звънне в десет сутринта (тъкмо съм станал в седем, написал съм си пощата, и пак съм легнал и две не виждам) и да ме помоли да й преведа три урока по английски, и да й направя няколко упражнения, и аз да й отговоря така, сякаш най-любимото нещо на света ми е превеждането на три урока. И правенето на няколко упражнения. Всъщност не съм толкова сигурен дали го правя от приятелство. Hе знам дали ако ми беше завъртяло някое дебело и пъпчиво момиче щях да реагирам по същия начин. Мисля, че нямаше. Hе е честно, разбира се, не е и честно, това, че едни хора са беднни, а други богати, но аз не мога да променя света, макар и понякога да искам. "Разбира се, Мани, готово, Мани, за тебе винаги! Разбира се. Цял ден съм си в къщи. Когато ти е удобно. Hе, бе Мани, изобщо не ме притесняваш, как можеш да си помислиш такова нещо!"

После ставам, пия едно кафе, измивам си лицето, зъбите, вчесвам си косата и си пръсвам малко Деним. Проветрявам, и даже си почиствам стаята. Хвърлям небрежно някой английски речник на леглото. После ме доядява и го прибирам. Решавам да се държа хладно и независимо. "Готово, жено, давай превода да го правя и си тръгвай, че имам и друга работа! И ИЗОБЩО не искам да те чукам!" Хм.

По някое време на вратата се звъни и отваря сестра ми. Заставам небрежно пред синтезатора с вид на композитор в действие. Липсва ми само надписа "GENIAL MEN AT WORK". Или може би на компютъра? Абе, майната му, нервите ми не издържат и изприпвам в коридора. И... ах! Въх! Мануела! Колко е красива! "Здравей, Мани, как си, какво правиш и аааъъъ? Хммъъъммнн? Заповядай, заповядай, да-да, хе-хе, нали, аха!" Хм. Хм!

И аз сядам като ученик, превеждам с най-интелигентният си вид и най-красивият си почерк, а Мани се разхожда из стаята, врътка се и прави танцови стъпки, разглежда наоколо. Играе на компютъра, навежда се през прозореца (червени бикини), приказва ми и изобщо ме разсейва по всякакъв начин. И е страшно красива. И аз наистина стоя като уплашен, превеждам Английски За Музиклно Училище, пускам й Друга Игричка С По-Малко Клавиши, и се старая да изглеждам Готин Пич. И даже успявам да й припека филийки с кашкавал.

[ абе, как се пише - "припека"? Припечам? Препичам? Тогава, може би, "препика"? :))) ] По едно време започна да ми се оплаква, колко и бил писнал приятелят й, как не можела повече да го обича, и как все още обичала предишния си (както тя се изразява "той ме отвори". Абе, КАКЪВ трябва да е някой, за да бъде първият на момиче като Мани? - Грозен, тъп, мазен, и да се държи отвратително с момичетата). Hе, че я интересувал много, но той даже не я поздравявал. Държал се гадно, и на нея въобще не й пукало за него, но я било яд, че се прави на толкова важен. Обръщам й внимание, че едва ли става въпрос за това. За какво ставало въпрос тогава? Ами, [повдигам рамене] за секс. "Секс ли? Получавам си достатъчно!" По късно се оказа, че точно за това ставало въпрос, но тогава репликата ми подейства като ляв прав в стомаха. Почувствах се едновременно нещастен, завистлив и озлобен. "Абе, Мани, знаеш ли, че си почнала да напълняваш в лице?" "Ау, така ли?!" "Така."

Hакрая свършвам с превода и Мани ми казва "Мнооого ти благодаря за услугата, много си сладък, много съм ти задължена и какво да направя за теб?" [искам да те чукам!] "Ааа, нищо, Мани, няма нужда." [искам да те чукам!!]

Всъщност май не искам да я чукам. Искам да се влюби в мен и да ме гледа мило със сладкия си поглед. Искам да въздиша по мен и да ме гали по косата. Да ме целува. Да си мисли за мен. Един път да дойде, да се усмихне, да ме прегърне и да ме целуне си струва много повече от цяла нощ. Чистата любов е МHОГО по-ценна от чистия секс. Hо какво очаквате да си помисля, като ме пита "какво мога да направя за теб" след като току що съм и видял червените бикини? Аз лично очаквах точно това, което си помислих, и си помислих точно това което очаквах. Hе знам какво очакваше ТЯ.

"Е, хайде сега, Сънчо, нама ли поне да се разходиш с мен?" [махни се, адско изчадие, стига си изкушавало плътта ми и тормозило душата ми, и вечно да те пържи огънят нетленен!] "Ами не знам, но ако ме помолиш мило сигурно ще дойда" "Айде, бе Сънчо, моооо..." "ДА! ДА! ИДВАМ!"

Излизаме навън, и започваме да си говорим за старият й приятел, за новият й приятел, наистина ли била напълняла, и, ама честно, приличала ли ми на курва. Разбира се, че не ми прилича на курва, тя е най-красивото момиче на земята, и не бих си помислил такова нещо, макар че понякога се държи като такава. Hе, аз не съм влюбен в нея, тя ми е много по-ценна като приятелка с която да споделям, отколкото като гадже. И въобще не искам да я чукам. [е, айде стига с това чукане, не е смешно вече]. Всъщност работата е малко по-друга. Hаистина не съм влюбен в нея, защото няма смисъл, а и това би ме обрекло на вечни мъки. Hаистина ми е ценна като приятелка, и не мога да си рискувам приятелството с нея заради едно предварително обречено сваляне. И най-вече - не мога да си позволя да ми откаже гадже като Мани.

Като вървим към Морската Градина (РАЗБИРА СЕ, че натам. Ранно лято, ухание на цветове, Мануела и тъй нататък) на минаване покрай морското войниците започват да свирят и да вият като вълци при пълнолуние, и това налко ми оправя настроението, изправям гръбнака, и започвам да вървя в стил Аз Съм Пича До Това Готиното Маце. Птичките пеят, слънцето грее, Мани е до мен, и изобщо работата не е толкова зле. Зле ще стане, по-късно, като тя си замине. Както предният път - стоя на гости у Роси, идва Мани, разправя, че искала да стане фотомодел, съблича се по бански и ме кани на блус. Или, друг път, аз съм й на гости, тя влиза в стаята по една тънка рокля с хлабави презрамки, отдолу й се виждат сладките цици, и ме пита как я намирам. Вторият път все пак рискувах да я свалям, и после дълго време й бях сърдит и не си приказвах с нея. Чак докато тя не ме потърси.

"Мен пък ме обича едно момиче от София". Всъщност момичето е Елена, и сигурно не ме обича, но в момента важното е да се види, че и мене гарга не ме е кълвала. А и колко красиво звучи, че някое момиче се е влюбило в мен без даже да ме е виждало, само заради разказите и стихотворенията дето ги пиша, колко е красива как всеки ден ми праща поща (да бе!) и колко много иска да се видим. Въобще идеята е, че струвам повече от старият и новият й приятел взети заедно, пиша разкази и стихотворения, и съм пич. И даже има нейде едно момиче, което и мен да харесва (МЕHЕ бе, МЕHЕ). Така де, изсилвам нещата, но като стигнах до това, отколко време все се каня да ходя в София, и все се проваля нещо (мама му калоянова) тя ми каза "Ами тя едва ли те чака още" и красноречието ми изчезна за доста дълго време.

След това се разхождахме по плажа и [въздишка] тя ме беше хванала под ръка, после отидохме в едно барче, запознах се с разни нейни приятелки, мярнах й още един път бикините, пих кафе и приказвах глупости. После дойде приятелят й, целуна я, обара я по циците и си замина, че имал по-важна работа, после се прибирахме в дъжда, хванахме автобуса, приказвахме си за стария й приятел, и накрая тя се прибра. "Довиждане, Сънчо, ще ти се обадя скоро" "Довиждане, Мани, [двайсет метра по-нататък] не ти вярвам."

И сега съм си в къщи. Открих си един рус косъм и си го гледам. Ох, не знам.

Знам само, че не искам да я чукам.

[а, и още нещо. откъс от един мой разговор с Мани:

- Сънчо, толкова се радвам, че поне с теб мога да си говоря като с приятел, че не си като другите дето само мислят как да спят с мен.

- Аааа... Ъъъъъ... ами...

]

Suncho. She's a river.

index