Quake Party

Тъмна и много задимена стая. По средата една голяма дървена маса с няколко компютъра, омотани с прашни кабели, тук-там залепени с тиксо. Около нея разни съмнителни типове с кървясали погледи готови да стрелят по всичко което им се мерне пред погледа. И да извият собственоръчно врата на всеки, който посмее да настъпи споменатите прашни кабели.

На това му се вика “мрежа” и в случая е по повод рожденият ден на единия съмнителен тип, но никой вече не си спомня на кой точно. И слава богу, защото първата част на събирането мина в подмолно дебнене на типа по коридорчетата и изпразване на цял пълнител в него с веселото възклицание “Ха честит ти рожден ден!”. След това имаше разсеяно бързо хапване на торта, и тягостно бавно лепене на мрежов кабел. В момента мрежата работи отново (никой да не припарва до оня кабел) и в момента около масата се носи дим и следните възгласи:

Бзззът! Всички са вътре и клането започва. Боян устремно се понася по коридора, завива зад втория ъгъл, и челно посреща една много голяма ракета. Чува се злорадото хилене на Киро, а Боян се съживява на горния етаж и вече не толкова устремно се запътва нанякъде по стълбите. Киро внезапно спира да се хили, защото току що някой подло го е убил със снайпер. По коридора се мярват един отчаян Алекс, събиращ аптечки по пътя си, следван от един много изнервен Киро стрелящ подире му с една лоша двуцевка. Изобщо, меле, в което мен все някой ме убива пътем. Предимно едно притичващо еднооко двукрако, явно Краси, който скача пъргаво от етаж на етаж и е трудно уцелваем, а отгоре на всичко аз през цялото време се съживявам в обсега му.

В този момент се появява майката на Димчо. Така и така, момчета, спирайте с тези игри, защото Димчо има да учи. Утре е на изпит, ще пътува с влака и прочее. Казвам едно дежурно "Добър вечер" и се втурвам след един почти убит Боян, с намерението най-после и аз да отбележа някой фраг. Останалите също измънкват някакъв поздрав и се втурват да се избиват взаимно, а Димчо нищо не казва, защото в момента Алекс го реже с резачката.

Я! Ризница! Взимам ризницата и гордо сияейки, решавам да убия някой по-безобиден, например Иван. Издебвам го пред един телепорт, и тъкмо да се прицеля, и отгоре му, убивайки го се телепортира Алекс, върху него - Краси, и най-отгоре - Киро с двуцевката. Това верижно меле ми идва прекалено, пускам два отчаяни изстрела и преминавам в неорганизирано отстъпление. Киро пуска един неприятно точен изстрел, и тръгва след мен, но бива убит от прехвърчащ Боян с раница на гърба си. Аз използвам суматохата и се шмугвам в един коридор, взимам две аптечки и едно светещо кълбо, дето не го знам още за какво е, и смело се впускам отново в битката. По коридора се разминавам с майката на Димчо, смутолевям едно "Извинявайте", и продължавам устремно нататък.

Един момент! Тук нещо не е наред! Не ми е ясно точно какво не е наред, но се спирам, и понечвам да се обърна. В този момент се появява едноокия двукрак Краси, убива ме пътем, и се съживявам в средата на голямата зала, пълна с яростно избиващи се играчи. Секунда по-късно до мен се появява и Краси, и аз като по чудо се прицелвам точно в челото му, и започвам да го стрелям с най-гадното оръжие което имам.

По-точно, опитвам се да започна. Оръжието ми издава някакъв неприятен щракащ звук и засича. Следващото което изваждам засича по същия начин. И по-следващото. Трескаво се опитвам да отскоча встрани, но се оказвам просто залепен за пода, хванат в капан от някакво особено силово поле, и мога само да се озъртам страхливо на всички страни. Краси явно също е хванат от полето, защото и той се озърта страхливо. Както между впрочем и останалите в стаята, която се оказва претъпкана със страхливо озъртащ се народ. В този сюблимен момент се появява майката на Димчо, изважда някакво неописуемо оръжие и застрелва подхвърчащия с раницата Боян, който се съживява, залепнал за пода и започва да се озърта на свой ред.

- Казах да веднага да спрете да играете, защото Димчо има да учи! Не обичам да повтарям тези неща по два пъти.

Изведнъж в залата се появява тичешком и последният играч, Иван, който явно не е още ориентиран в обстановката, защото изстрелва две ракети в майката на Димчо. Ракетите преминават през нея без ефект, а Иван получава звучен шамар, отхвърча, и зрелищно се разпльоква върху стената. Малко по късно се появява залепнал, страхливо озъртайки се, за пода.

В пълна невъзможност да мръднем, се налага да изслушаме една дълга тирада на тема уважението към родителите, важността на учението, и за вредата от тези отвратителни игри с насилие върху младежта изобщо. След това майката на Димчо изважда неописуемото оръжие и безцеремонно започва да ни разстрелва един по един, изхвърляйки ни от играта.

Е, няма как, майка му все пак работи за ID Software, и повече ги разбира тези неща от нас, поне що се отнася до Quake. Ние затова и си го обичаме този Димчо, къде иначе ще намерим Quake V very aplha preview. Смирено изтърпяваме лекцията, навеждаме глави и изчакваме Димчо и майка му да излязат от стаята.

Бзззт! Играта започва, мен веднага ме убива един притичващ Краси, него го убива някой друг, и с нови сили се хвърляме в боя, твърдо решени да убиваме враговете си. Този път без Димчо и невероятната му майка.

Поне един cheat да беше казала, подлата!

suncho,

всяка прилика с действителни лица и събития си е адски нарочна.

index