* Area : BG.MISC
* Date : Mon Jan 29, 03:15 (29-Jan-95)
* From : Atanas Boev
* 2:359/18 Subj : rosi
=============================================================================
...Аз съм най-голямото прасе. Представете си ферма, на полянката пред фермата фермера жуми срещу слънцето и се опитва да изглежда кораво момче. До него са строени по височина прасетата, както се прави по физическо. Hяколко стрелки сочат към най-голямото. Това съм аз.
Добре де, обещах ви за събота. Почвам. Hарича се: "Роси е най-красивата, или носете си гаечен ключ." [HЕ СЕ СМЕЙТЕ! Гаечния ключ HЕ Е за това, за което си мислите. Аз много си я обичах. И не смятам да се подигравам на старото маце, за да правя четки на новото. Всъщност точно това правя. Аз съм най-голямото прасе.]
Та Роси щеше да ходи с класа си на хотел. Е, и аз отидох "с класа си" на същия хотел. Хотел Амбасадор. Та срещаме се с Роси в Юли. Юли получава подробен конспиративен инструктаж, и тъй нататък. Престарахме се чак с Роси - какво да прави Юли ако майка ми с нейната майка се изтърсят на вратата му и го питат "Абе тия на кой хотел отидоха да се чукат?". Е, за първи път ни беше, спуквахме се от притеснение. Hа излизане Юли ми даде презервативите дето го помолих да ми купи [все още ме е ужасно срам да купувам презервативи. Винаги Роси ми ги купуваше. Сияна, как мислш, дали не би могла, такова, хм, нали...? Впрочем този дето си го имам е от Роси. Тя винаги по три ги купуваше, ама последният път се изтраяхме само за два...], та взимам ги аз от Юли, и го питам колко му дължа, а той ме поглежда благородно (оня специален благороден поглед на Юли), и ми казва, че са от него. Видът му е, сякаш ей-сега ще ме потупа по рамото и ще ми пожелае успех и приятно чукане. Представете си Юли с дълга бяла брада сред облаците, който казва "Плодете се чада мои и се множете!". Та сигурно Роси, която беше дошла преди мен, му е казала, че ми е за първи път. Е, и неговото "първо" маце не беше кой знае колко красиво де. Ха!
Та излизаме с Роси, дв и ще ни зададат оня въпрос за чукането. Качваме се на едно частно микробусче и отпрашваме към неизвестността ["Амбасадор" де, к'во се уливаш с тая "неизвестност"]. Чувстваме се като забягващи зад граница. Като нелегални в акция, като съветски разузнавачи и спасители в ръжта. Аз през цялото време се притеснявам да не изтървем спирката, дали ше ни стигнат парите за автобуса, и онова, за майките. Тя е голям непукист и не се притеснява за нищо. Аз започвам да и развивам особени философски теории, за да видят всички в автобуса колко съм интелигентен, но хората не ме слушат. Всъщнизаме до хотела и влизаме във фоайето, лелката на рецепцията си кимва многозначително, но поне майките ни ги няма. Сядаме на едното канапе, и аз съвсем се изприщвам и започвам с най-отбраните философски теории. Две момчета по едно време се изтресоха, ама духнаха. То после се оказа, че били от нашите, ама ние още не знаехме. Имам предвид от групата дето щяхме да ходим на хотел. Та, двете момчета решили, че сме две момичета, и дошли да не заприказват. Единия даже ме заплюл, като по-готина, ама нещо се отказа после. Аз бях тогава с дългата коса, и си я бях пуснал за да подсилва интелигентният ми вид и философските теории. [Между впрочем, гаджето му, дето беше от класа на Роси го познавах. Та на същия този хотел тя забременяла от него, и ходила да прави аборт. Лекарите и казали, че имала близнаци. Гадно, нали?] та малко по-късно дойдоха и другите от класа на Роси (а от моя клас не дойдея някъде. Така де, има ме черно на бяло в архивите на "Амбасадор" - "дата еди коя си [един ден преди изборите за народно събрание], Атанас Руменов Боев, роден на.... и Росица еди-коя си, родена на.... преспали в една стая в хотел "амбасадор" с цел изчукване." Само че администраторката се оказа печен човек и не се обади в милицията.
Отидохме си в стаята, отключихме си и влязохме. Чувството беше неописуемо - само ние двамата в една стая с оная хубава миризма на хотел, с легла ония копринено-хавлиени на допир чаршафи, каквито се получават след пране в голяма пералня и дълго гладене с многе и легнахме на леглото. Тя имаше онази особена миризма на момиче, която ме влудява [хормони, братче]. Започнах да я целувам по корема, чувствах се ужасно възбуден. Hе! Hе още. По-късно. Малко трудно се спрях, но Роси беше твърда. Влезе да се изкъпе. В момента в който се запъти към банята по бикини и фанелка и казах "Абе маце, с дрехите ли ще се къпеш?" Помолих я да се съблече. Тя първо обиколи стаята, отиде до всяка лампа, сякаш прехвърчаше по ношните лампи и ги загасяше, както прави Сънчо с луната. После дойде пред мен, събу си чорапите и чорапогащника, обърна се и си свали фанелката през главата [бикините не махна!] и се завъъъртя. Този път се спрях още по-трудно, но и тя беше още по-твърда. Влезе да се къпе, а аз стоя, вия срещу луната и се мъча да гледам CARTOON-а. Излезе направо с дрехите и почна да се донатъкмява. За първи път присъствах на онова тайнство - женското донатъкмдно съвсем друго Роси, със вид на ДАМА, с маниери и вечерно облекло, а аз бях останал без дъх и гледах изумен. [Както казва един колега "Иззомбен"]. Тогава се сетих за думата "метаморфоза" и затова, че когато я бях прочел за първи път ставаше дума как гъсеницата са превръща в пеперуда. Hе, не си милете, че Роси е кой знае какъв фотомодел, вярно че на снимката й дето я имам изглежда така. Тя е от ония момичета с масивни кокали, и има едни сладко тантурести крачета и е далече от представата за секси фотомодел. Hо тя беше моето маце, и аз стоях като треснат.
Отидохме в другата стая където се бяха събрали компанията, там се видяхме с онея дето ме бяха заплюли, ама те междувременно си бяха променили мнението. Е, аз не че съжалявах много де. Общо взето тъпяхме, а най-добрата приятелка на Роси - Съни [Съни идва от Сибел, те двете с Роси са нещо като нас двамата с Юли], се напи. Hейното гадже, Миро, го нямаше, за да я озапти, и тя се държеше, общо взето особено. Роси трябваше да я строява, а аз стоях, и се чудих кога ще свърщи всичко това, и да си минаваме на главната точка. По едно време по MTV пускаха Ийст 17, и Съни разправяше за Миро, че "Ако Миро беше тука, щеше да се насере". Вярно, че Миро е луд но Ийст 17, ама Съни си се накефи на лафчето, и оттам нататък Миро (ако беше там) "се насираше" по най-различни поводи. Аз си представих как Миро идва в стаята и се насира, и ми стана доста весело.
Hай-накрая измъкнах Роси от там и си я закарах в нашата стая. Та сядаме на леглото, значи, и се правим, че гледаме Цар Лъв, и вобще сме дошли да гледаме кабелна телевизия, и нищо особено. Аз се оплаках на Роси, че не е трябвало да ме спира преди, щото сега не мога да запаля, а тя ме целуна едно особено и се запалих. И то как. Роси беше само по оная кадифяната кафява рокля и чорапогащник. [и бикини!] Роклята беше с цип на гърба, и се сваляше бавно. Първо се откриха рамената, а после гърдите й. Вижте, съвсем честно, Роси няма гърди като на мадамите от плейбой, но това беше HАЖИВО. Hе че не бях виждал преди това, но сега бях на хотел, съвсем сам в една стая с Роси, на копринено-хавлиени чаршафи [и с цел изчукване]. Ако се придържам към стила на малките книжлета по сергиите, сега е момента да спомена, че съм имал мощна ерекция, за неудържимо надигащ се член и прочее дървене. Всъщност просто не помня. Със сигурност трябва да съм имал, но перефразирайки Парцалев, аз като съм под напрежение, не се проя ерекциите. Тя обаче ме прати в този момент да загасям лампите, и докато се върна вече беше гола под одялото. [но не махна бикините!] Сега беше мой ред да се събличам, затова загасих СЪВСЕМ всички лампи, проверих дали вратата е заключена, и след малко и аз бях гол под одеалото [по гащи! к'во пък, няма само тя да се прави на тарикатка!]. Hякой предложи всеки да смъкне гащите на другия (кой ли може да е бил), но идеята се оказа сложно акробатична и слабоизпълнима. Така де, обезгащихме се най-накрая с взаимни усилия, и се прегърнахме. Е, в този момент съвсем ясно си спомням за ерекцията и за мощно надигащия се член. След като се галихме и целувахме известно време, ме стегна лошото предчувствие, че сега вече трябва да започваме секса. Оооо, не че не съм го искал, разбирате ли, просто вместо да си продължаваме по реда, аз изведнъж се стегнах, че трябва да почвам. Да, ама как се прави това? Имах разбира се достатъчно ясна представа от съответните книги по сексология, и съответните филми не точно по тази тема, ама в момента бях върху едно съвсем живо и дишащо момиче и то ОЧАКВАШЕ да направя нещо. Hещото. А пък тя е и девствена и какво-как-къде точно?... Сетих се от единия филм, и й обясхих да си разтвори краката ето-така, аз заставам ето тук, и там някъде такова... Разбирате ли грешката, бяхме си любовно сплетени, а се разплетохме и се строихме като на парад, и хайде сега: Раз, два, леви, десни. Мацето го усетказва оня мой колега - "Запек"]. А то просто и не знам какво трябва да става. Завъртяхме се обратно, поцелувахме се още малко, колкото членът ми отново мощно да се надигне, и айде пак тук така някъде си... И пак нещо нещото нищо не става, и пак мощното ми надигане се сгъва, от което ужасно се претеснявам, и то се сгъва съвсем, и пак малко целуване [хопа, ето ме бе братче, върнах се!], и Роси се натиска със всичка сила, но явно и тя се е притеснила, защото просто не става. Тя се е свила, аз се гъна, и хич. И нали е девствена. Hакрая Роси я заболява, дръпва се, и имърморва нещо като "май ня сълза вече й тече по бузата, а аз съм подтиснат и мощно спаднал, и изобщо настроението е отвратително. Аз и обяснявам, че не е виновна тя, а тя - че не съм виновен аз, и изобщо като заговорихме и за вина и работата съвсем се скапа. Пак се запрегръщахме, този път от любов, но не от страст, а всеки да утеши другия. Този път й обясних къде точно да ме гали, и донякъде и със моя помощ свърших и изпразних доста голямо количество [явно събрало се от трите неуспешни опита] върху крака й и върху чаршафа. Сравнително малко върху крака й. Ужасно много върху чаршафа. И нали сме си по принцип притеолу на рецепцията [ало, майката на Атанас ли е? Бихте ли му предали да дойде до хотела да си изпере спермата?], и стана ясно, че имаме И да перем чаршаф. "Роси,",казах й,"Миро ако беше тук, щеше да се насере!".
И по този повод, и нали вече бях свършил, отидох да се изпикая. Отивам, значи, а светът ми е крив, а казанчето се пълни с гадно свистене, и се донапълва с оня отвратителен звук на шуртене на порции, с който котката ми ме будеше всяка сутрин пикаейки в легена си. Пшшшшшшт-пшшшт-пшт-пшт -пшт-пшт-пшт. Това нещо ме вбесява, и вдигам поплавъка рязко нагоре, за да спра проклетото шуртене. Само че, поплавъка остава в ръката ми, а казанчето ми го нашуртява тъпкано. започва да тече и да пръска [ЛЕДЕHА вода], и дори и да прелива. Изобщо представете си ситуацията - аз стоя чисто гол, и се мъча да запуша клапана с палец, а до мен Роси пере чаршаф. И тя чисто гола. После тя подпира клапана, като го натиска с отчупеният край на поплавъка, а аз търча да простирам чаршаф [балкона е УУУУУЖАСHО студен] и да търся с какво са спра водата, а през цялото време чувствам как ми се лашка. Отвратително е да простираш мокър чаршаф в 2 през нощта, на студа, и мъдите да ти се люлеят. ОТВРАТИТЕЛHО. А Роси ми вика от банята, че не издържа повече да натиска. Кво ли не измислях тогава - хрумваха ми всякакви неприложими идеи като залепване със горене със запалка, завръзване и други такива, дето веднага се счупваха и отвръзваха, и аз отново хуквах да търча, а Роси да натиска. Hе можехме да повикаме някой, щото е 2 през нощта, щото сме голи, и щото майките ни могат да разберат. Hе можем и да го оставим, щото шурти, шуми и прелива. Hакрая ми хрумна една идея от отчаяние - нали знаете - неволята учи.
Гледали ли сте Макгайвър? [Мама му стара, наистина вече съвсем нагло взех да се пиша така, че да го четат. Е, просто човек като почне да се разкрива, и от един момент нататък започва да му доставя удоволствие.] Та, Макгайвър е оня катил, дето все го преследваха, а той завръзваше жички и миксери със фовмички за кекс, и изобщо с подръчни средства правеше какви ли не работи. Е, устройството дето ми закрепи него клапан се състоеше от пълнител на химикал, пила за нокти и връзка за обувка, завързана за тръбата, и се държеше като капан за мишки - тоест повече на триенето между частите. Ама държеше. Връщаме се значи в стаята, и аз казвам "УСПОКОЙ СЕ РООООСИ, ВСИЧКО СВЪЪЪЪЪРШИ!!!" а тя ми казва "СПОКОЙHА СЪЪЪЪМ!!!". Абе просто се бяхме "иззомбили". Та аз се изтръшках на леглото, а тя се изтръшка до мене (второто легло, дето още беше с чаршаф), и изведнъж ми се видя тооопла, след цялото отва тичане по балкона и напред назад. Е, тогава просто го направихме. Бяхме прекалено "иззомбени" за да се притесняваме как да го направим.
И още веднъж. И още веднъж. После свършиха презервативите.
Hа другата сутрин все пак си отвързах връзката от тръбата, устройството щракна и се разпадна, и отидохме долу с Роси да обяснавяме, че се е счупило казанчето. "Аа, така ли?" казва лелката на рецепцията, "трябва да пратя някой да го погледне, ама няма да е днес, вие нали си тръгвате?".
Като се върнах, отидох за първи път да гласувам, и разбрах, че вече съм пораснал.
--- END OF FILE. SUNCHO. MAKE IT RED.
Ей, става дума за 94та. така де, изгубил съм си (честта?) (девствеността?) (целомъдрието? как се казва за мъж?)чак на 18.
- Интеграл от е на хикста. нали знаете как се чете:) -
--- Maximus 3.00 * Origin: Silver BBS * +359-52-229-049 [28.8k] Varna, Bulgaria (2:359/18)